съобразявам

Речник на българския език

съобразя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

съобразя̀ваш, несв. и съобразя̀, св.
1. Вземам под внимание някакви обстоятелства; пресмятам, преценявам. Веднага съобрази, че ще спечели.
2. Досещам се, разбирам. Изморена съм и трудно съобразявам какво ме питаш.
съобразявам се/съобразя се.С кого/с какво. Вземам под внимание, съгласувам действията и постъпките си. По време на похода ще се съобразяваме с най-малките участници.

Грешни изписвания (15)

  • саобразявам
  • саобразявъм
  • саобръзявам
  • саобръзявъм
  • саубразявам
  • саубразявъм
  • саубръзявам
  • саубръзявъм
  • съобразявъм
  • съобръзявам
  • съобръзявъм
  • съубразявам
  • съубразявъм
  • съубръзявам
  • съубръзявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-об-ра-зя-вам съ-об-ра-зя-ва-ме
2 лице съ-об-ра-зя-ваш съ-об-ра-зя-ва-те
3 лице съ-об-ра-зя-ва съ-об-ра-зя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-об-ра-зя-вах съ-об-ра-зя-вах-ме
2 лице съ-об-ра-зя-ва съ-об-ра-зя-вах-те
3 лице съ-об-ра-зя-ва съ-об-ра-зя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-об-ра-зя-вах съ-об-ра-зя-вах-ме
2 лице съ-об-ра-зя-ва-ше съ-об-ра-зя-вах-те
3 лице съ-об-ра-зя-ва-ше съ-об-ра-зя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съобразявал съм съобразявала съм съобразявало съм съобразявали сме
2 лице съобразявал си съобразявала си съобразявало си съобразявали сте
3 лице съобразявал е съобразявала е съобразявало е съобразявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съобразявал бях съобразявала бях съобразявало бяхме съобразявали
2 лице беше съобразявал беше съобразявала беше съобразявало бяхте съобразявали
3 лице беше съобразявал беше съобразявала беше съобразявало бяха съобразявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съобразявам ще съобразяваме
2 лице ще съобразяваш ще съобразявате
3 лице ще съобразява ще съобразяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съобразявал ще съм съобразявала ще съм съобразявало ще сме съобразявали
2 лице ще си съобразявал ще си съобразявала ще си съобразявало ще сте съобразявали
3 лице ще е съобразявал ще е съобразявала ще е съобразявало ще са съобразявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съобразявам щяхме да съобразяваме
2 лице щеше да съобразяваш щяхте да съобразявате
3 лице щеше да съобразява щяха да съобразяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съобразявал щях да съм съобразявала щях да съм съобразявало щяхме да сме съобразявали
2 лице щеше да си съобразявал щеше да си съобразявала щеше да си съобразявало щяхте да сте съобразявали
3 лице щеше да е съобразявал щеше да е съобразявала щеше да е съобразявало щяха да са съобразявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съобразявал съм съобразявала съм съобразявало съм съобразявали сме
2 лице съобразявал си съобразявала си съобразявало си съобразявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съобразявал съм съобразявала съм съобразявало съм съобразявали сме
2 лице съобразявал си съобразявала си съобразявало си съобразявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съобразявал била съм съобразявала било съм съобразявало били сме съобразявали
2 лице бил си съобразявал била си съобразявала било си съобразявало били сте съобразявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съобразявам щяла съм да съобразявам щяло съм да съобразявам щели сме да съобразяваме
2 лице щял си да съобразяваш щяла си да съобразяваш щяло си да съобразяваш щели сте да съобразявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съобразявал щяла съм да съм съобразявала щяло съм да съм съобразявало щели сме да сме съобразявали
2 лице щял си да си съобразявал щяла си да си съобразявала щяло си да си съобразявало щели сте да сте съобразявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съобразявал бих съобразявала бих съобразявало бихме съобразявали
2 лице би съобразявал би съобразявала би съобразявало бихте съобразявали
3 лице би съобразявал би съобразявала би съобразявало биха съобразявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-об-ра-зя-вай съ-об-ра-зя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-об-ра-зя-ван
непълен член съ-об-ра-зя-ва-ния
пълен член съ-об-ра-зя-ва-ни-ят
женски род съ-об-ра-зя-ва-на
членувано съ-об-ра-зя-ва-на-та
среден род съ-об-ра-зя-ва-но
членувано съ-об-ра-зя-ва-но-то
множествено число съ-об-ра-зя-ва-ни
членувано съ-об-ра-зя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-об-ра-зя-вал
непълен член съ-об-ра-зя-ва-лия
пълен член съ-об-ра-зя-ва-ли-ят
женски род съ-об-ра-зя-ва-ла
членувано съ-об-ра-зя-ва-ла-та
среден род съ-об-ра-зя-ва-ло
членувано съ-об-ра-зя-ва-ло-то
множествено число съ-об-ра-зя-ва-ли
членувано съ-об-ра-зя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-об-ра-зя-вал
женски род съ-об-ра-зя-ва-ла
среден род съ-об-ра-зя-ва-ло
множествено число съ-об-ра-зя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-об-ра-зя-ващ
непълен член съ-об-ра-зя-ва-щия
пълен член съ-об-ра-зя-ва-щи-ят
женски род съ-об-ра-зя-ва-ща
членувано съ-об-ра-зя-ва-ща-та
среден род съ-об-ра-зя-ва-що
членувано съ-об-ра-зя-ва-що-то
множествено число съ-об-ра-зя-ва-щи
членувано съ-об-ра-зя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-об-ра-зя-вай-ки