съумявам

Речник на българския език

съумя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

съумя̀ваш, несв. и съумѐя, св. Успявам правилно или своевременно да свърша нещо; смогвам. Не съумя да го убеди.

Грешни изписвания (7)

  • саомявам
  • саомявъм
  • саумявам
  • саумявъм
  • съомявам
  • съомявъм
  • съумявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-у-мя-вам съ-у-мя-ва-ме
2 лице съ-у-мя-ваш съ-у-мя-ва-те
3 лице съ-у-мя-ва съ-у-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-у-мя-вах съ-у-мя-вах-ме
2 лице съ-у-мя-ва съ-у-мя-вах-те
3 лице съ-у-мя-ва съ-у-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-у-мя-вах съ-у-мя-вах-ме
2 лице съ-у-мя-ва-ше съ-у-мя-вах-те
3 лице съ-у-мя-ва-ше съ-у-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумявал съм съумявала съм съумявало съм съумявали сме
2 лице съумявал си съумявала си съумявало си съумявали сте
3 лице съумявал е съумявала е съумявало е съумявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съумявал бях съумявала бях съумявало бяхме съумявали
2 лице беше съумявал беше съумявала беше съумявало бяхте съумявали
3 лице беше съумявал беше съумявала беше съумявало бяха съумявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съумявам ще съумяваме
2 лице ще съумяваш ще съумявате
3 лице ще съумява ще съумяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съумявал ще съм съумявала ще съм съумявало ще сме съумявали
2 лице ще си съумявал ще си съумявала ще си съумявало ще сте съумявали
3 лице ще е съумявал ще е съумявала ще е съумявало ще са съумявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съумявам щяхме да съумяваме
2 лице щеше да съумяваш щяхте да съумявате
3 лице щеше да съумява щяха да съумяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съумявал щях да съм съумявала щях да съм съумявало щяхме да сме съумявали
2 лице щеше да си съумявал щеше да си съумявала щеше да си съумявало щяхте да сте съумявали
3 лице щеше да е съумявал щеше да е съумявала щеше да е съумявало щяха да са съумявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумявал съм съумявала съм съумявало съм съумявали сме
2 лице съумявал си съумявала си съумявало си съумявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумявал съм съумявала съм съумявало съм съумявали сме
2 лице съумявал си съумявала си съумявало си съумявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съумявал била съм съумявала било съм съумявало били сме съумявали
2 лице бил си съумявал била си съумявала било си съумявало били сте съумявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съумявам щяла съм да съумявам щяло съм да съумявам щели сме да съумяваме
2 лице щял си да съумяваш щяла си да съумяваш щяло си да съумяваш щели сте да съумявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съумявал щяла съм да съм съумявала щяло съм да съм съумявало щели сме да сме съумявали
2 лице щял си да си съумявал щяла си да си съумявала щяло си да си съумявало щели сте да сте съумявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съумявал бих съумявала бих съумявало бихме съумявали
2 лице би съумявал би съумявала би съумявало бихте съумявали
3 лице би съумявал би съумявала би съумявало биха съумявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-у-мя-вай съ-у-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-у-мя-вал
непълен член съ-у-мя-ва-лия
пълен член съ-у-мя-ва-ли-ят
женски род съ-у-мя-ва-ла
членувано съ-у-мя-ва-ла-та
среден род съ-у-мя-ва-ло
членувано съ-у-мя-ва-ло-то
множествено число съ-у-мя-ва-ли
членувано съ-у-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-у-мя-вал
женски род съ-у-мя-ва-ла
среден род съ-у-мя-ва-ло
множествено число съ-у-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-у-мя-ващ
непълен член съ-у-мя-ва-щия
пълен член съ-у-мя-ва-щи-ят
женски род съ-у-мя-ва-ща
членувано съ-у-мя-ва-ща-та
среден род съ-у-мя-ва-що
членувано съ-у-мя-ва-що-то
множествено число съ-у-мя-ва-щи
членувано съ-у-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-у-мя-вай-ки