съумея

Речник на българския език

съумѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

съумѐеш, мин. св. съумя̀х, мин. прич. съумя̀л, св.вж. съумявам.

Грешни изписвания (7)

  • саомеъ
  • саомея
  • саумеъ
  • саумея
  • съомеъ
  • съомея
  • съумеъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-у-мея съ-у-ме-ем
2 лице съ-у-ме-еш съ-у-ме-е-те
3 лице съ-у-мее съ-у-ме-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-у-мях съ-у-мях-ме
2 лице съ-у-мя съ-у-мях-те
3 лице съ-у-мя съ-у-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-у-ме-ех съ-у-ме-ех-ме
2 лице съ-у-ме-е-ше съ-у-ме-ех-те
3 лице съ-у-ме-е-ше съ-у-ме-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумял съм съумяла съм съумяло съм съумели сме
2 лице съумял си съумяла си съумяло си съумели сте
3 лице съумял е съумяла е съумяло е съумели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съумял бях съумяла бях съумяло бяхме съумели
2 лице беше съумял беше съумяла беше съумяло бяхте съумели
3 лице беше съумял беше съумяла беше съумяло бяха съумели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съумея ще съумеем
2 лице ще съумееш ще съумеете
3 лице ще съумее ще съумеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съумял ще съм съумяла ще съм съумяло ще сме съумели
2 лице ще си съумял ще си съумяла ще си съумяло ще сте съумели
3 лице ще е съумял ще е съумяла ще е съумяло ще са съумели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съумея щяхме да съумеем
2 лице щеше да съумееш щяхте да съумеете
3 лице щеше да съумее щяха да съумеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съумял щях да съм съумяла щях да съм съумяло щяхме да сме съумели
2 лице щеше да си съумял щеше да си съумяла щеше да си съумяло щяхте да сте съумели
3 лице щеше да е съумял щеше да е съумяла щеше да е съумяло щяха да са съумели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумеел съм съумеела съм съумеело съм съумеели сме
2 лице съумеел си съумеела си съумеело си съумеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумял съм съумяла съм съумяло съм съумели сме
2 лице съумял си съумяла си съумяло си съумели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съумял била съм съумяла било съм съумяло били сме съумели
2 лице бил си съумял била си съумяла било си съумяло били сте съумели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съумея щяла съм да съумея щяло съм да съумея щели сме да съумеем
2 лице щял си да съумееш щяла си да съумееш щяло си да съумееш щели сте да съумеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съумял щяла съм да съм съумяла щяло съм да съм съумяло щели сме да сме съумели
2 лице щял си да си съумял щяла си да си съумяла щяло си да си съумяло щели сте да сте съумели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съумял бих съумяла бих съумяло бихме съумели
2 лице би съумял би съумяла би съумяло бихте съумели
3 лице би съумял би съумяла би съумяло биха съумели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-у-мей съ-у-мей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-у-мял
непълен член съ-у-ме-лия
пълен член съ-у-ме-ли-ят
женски род съ-у-мя-ла
членувано съ-у-мя-ла-та
среден род съ-у-мя-ло
членувано съ-у-мя-ло-то
множествено число съ-у-ме-ли
членувано съ-у-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-у-ме-ел
женски род съ-у-ме-е-ла
среден род съ-у-ме-е-ло
множествено число съ-у-ме-е-ли