съумяла

Речник на българския език

1. съумяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съумяла е производна форма на съумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съумяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

съумяла е производна форма на съумея (мин. деят. св. прич. ж. р.).