съумеели

Речник на българския език

1. съумеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съумеели е производна форма на съумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съумеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съумеели е производна форма на съумея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).