съумеела

Речник на българския език

1. съумеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съумеела е производна форма на съумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съумеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съумеела е производна форма на съумея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).