бил съм съумял

Речник на българския език

1. бил съм съумял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм съумял е производна форма на съумея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).