съумеел

Речник на българския език

1. съумеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съумеел е производна форма на съумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съумеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съумеел е производна форма на съумея (мин. деят. несв. прич. м. р.).