сполучвам

Речник на българския език

сполу̀чвам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

сполучваш, несв. и сполуча, св.
1. Успявам да постигна; преуспявам, постигам. Сполучи да направи кариера. Сполучи да забогатее.
2. Случвам, улучвам нещо добро, провървява ми. Сполучи, като се ожени за нея.

Грешни изписвания (3)

  • сполучвъм
  • спулучвам
  • спулучвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спо-луч-вам спо-луч-ва-ме
2 лице спо-луч-ваш спо-луч-ва-те
3 лице спо-луч-ва спо-луч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спо-луч-вах спо-луч-вах-ме
2 лице спо-луч-ва спо-луч-вах-те
3 лице спо-луч-ва спо-луч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спо-луч-вах спо-луч-вах-ме
2 лице спо-луч-ва-ше спо-луч-вах-те
3 лице спо-луч-ва-ше спо-луч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сполучвал съм сполучвала съм сполучвало съм сполучвали сме
2 лице сполучвал си сполучвала си сполучвало си сполучвали сте
3 лице сполучвал е сполучвала е сполучвало е сполучвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сполучвал бях сполучвала бях сполучвало бяхме сполучвали
2 лице беше сполучвал беше сполучвала беше сполучвало бяхте сполучвали
3 лице беше сполучвал беше сполучвала беше сполучвало бяха сполучвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сполучвам ще сполучваме
2 лице ще сполучваш ще сполучвате
3 лице ще сполучва ще сполучват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сполучвал ще съм сполучвала ще съм сполучвало ще сме сполучвали
2 лице ще си сполучвал ще си сполучвала ще си сполучвало ще сте сполучвали
3 лице ще е сполучвал ще е сполучвала ще е сполучвало ще са сполучвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сполучвам щяхме да сполучваме
2 лице щеше да сполучваш щяхте да сполучвате
3 лице щеше да сполучва щяха да сполучват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сполучвал щях да съм сполучвала щях да съм сполучвало щяхме да сме сполучвали
2 лице щеше да си сполучвал щеше да си сполучвала щеше да си сполучвало щяхте да сте сполучвали
3 лице щеше да е сполучвал щеше да е сполучвала щеше да е сполучвало щяха да са сполучвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сполучвал съм сполучвала съм сполучвало съм сполучвали сме
2 лице сполучвал си сполучвала си сполучвало си сполучвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сполучвал съм сполучвала съм сполучвало съм сполучвали сме
2 лице сполучвал си сполучвала си сполучвало си сполучвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сполучвал била съм сполучвала било съм сполучвало били сме сполучвали
2 лице бил си сполучвал била си сполучвала било си сполучвало били сте сполучвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сполучвам щяла съм да сполучвам щяло съм да сполучвам щели сме да сполучваме
2 лице щял си да сполучваш щяла си да сполучваш щяло си да сполучваш щели сте да сполучвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сполучвал щяла съм да съм сполучвала щяло съм да съм сполучвало щели сме да сме сполучвали
2 лице щял си да си сполучвал щяла си да си сполучвала щяло си да си сполучвало щели сте да сте сполучвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сполучвал бих сполучвала бих сполучвало бихме сполучвали
2 лице би сполучвал би сполучвала би сполучвало бихте сполучвали
3 лице би сполучвал би сполучвала би сполучвало биха сполучвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спо-луч-вай спо-луч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-луч-вал
непълен член спо-луч-ва-лия
пълен член спо-луч-ва-ли-ят
женски род спо-луч-ва-ла
членувано спо-луч-ва-ла-та
среден род спо-луч-ва-ло
членувано спо-луч-ва-ло-то
множествено число спо-луч-ва-ли
членувано спо-луч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-луч-вал
женски род спо-луч-ва-ла
среден род спо-луч-ва-ло
множествено число спо-луч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-луч-ващ
непълен член спо-луч-ва-щия
пълен член спо-луч-ва-щи-ят
женски род спо-луч-ва-ща
членувано спо-луч-ва-ща-та
среден род спо-луч-ва-що
членувано спо-луч-ва-що-то
множествено число спо-луч-ва-щи
членувано спо-луч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

спо-луч-вай-ки