сполучвало

Речник на българския език

1. сполучвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сполучвало е производна форма на сполучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сполучвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сполучвало е производна форма на сполучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сполучвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сполучвало е производна форма на сполучвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сполучвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сполучвало е производна форма на сполучвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).