сполучваха

Речник на българския език

1. сполучваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сполучваха е производна форма на сполучвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сполучваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сполучваха е производна форма на сполучвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).