сполучвах

Речник на българския език

1. сполучвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

сполучвах е производна форма на сполучвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. сполучвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

сполучвах е производна форма на сполучвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).