късмет

Речник на българския език

късмѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. късмѐти, (два) късмѐта, м. Разг.
1. Само ед. Съдба, сполука, щастие. Имам късмет. Нямам капка късмет. Роден съм с голям късмет. Опитвам си късмета.
2. Само ед. Щастлива случайност. Имах късмет, че автобусът дойде навреме. Голям късмет имах — спечелих пари от лотарията.
3. Прен. Монета или дряново клонче, наречено за нещо добро и сложено в баницата на Нова година. Баница с късмети.
Работи ми късметът. — Имам късмет.

Грешни изписвания (1)

  • касмет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къс-мет
непълен член къс-ме-та
пълен член къс-ме-тът
мн.ч. къс-ме-ти
членувано къс-ме-ти-те
бройна форма къс-ме-та
звателна форма