случайност

Речник на българския език

случа̀йност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

случайността, само ед., ж. Нещо, което се е случило случайно, неочаквано, незакономерно. Това е чиста случайност.

Грешни изписвания (7)

  • слочайност
  • слочайнуст
  • случайнуст
  • слочайнос
  • слочайнус
  • случайнос
  • случайнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-чай-ност
членувано слу-чай-ност-та
мн.ч. слу-чай-нос-ти
членувано слу-чай-нос-ти-те
звателна форма