сполучвал е

Речник на българския език

1. сполучвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполучвал е е производна форма на сполучвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сполучвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполучвал е е производна форма на сполучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сполучвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполучвал е е производна форма на сполучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).