сполучвала

Речник на българския език

1. сполучвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сполучвала е производна форма на сполучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сполучвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сполучвала е производна форма на сполучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сполучвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сполучвала е производна форма на сполучвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сполучвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сполучвала е производна форма на сполучвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).