сполучва

Речник на българския език

1. сполучва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сполучва е производна форма на сполучвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сполучва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сполучва е производна форма на сполучвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сполучва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сполучва е производна форма на сполучвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).