сметка

мн. сметки, ж.
1. Изчисление, пресмятане. Направих сметка — струва много скъпо.
2. Изразходена сума, обикн. в ресторант или за услуга. Правя голяма сметка в ресторанта.
3. Спец. В банковото дело — операции, образуващи една партида в баланса.
4. Прен. Изложение, отчет за приходи, разходи, за някакви отношения, общи дела. Давам сметка.
5. Прен. Разг. Неуредени отношения (финансови и др. ). Уреждам си старите сметки.
6. Разходи, приходи на човек, предприятие и др.
7. Прен. Изгода, облага. Имам сметка от този човек. Нямам никаква сметка да стоя тук с часове.
8. Пресмятане, предвиждане, разсъдливост. Правя си сметка за парите. Правя си сметка какво как да направя.
• Разчиствам/разчистя си сметките (с някого). —
1. Разплащам се; уреждам отношенията си.
2. Прен. Отмъщавам; унищожавам, убивам някого.
• Давам/дам сметка. — Давам отчет, обяснение за разходи, за отношения.
• Давам/дам си сметка. — Осъзнавам, разбирам. Даваш ли си сметка какво си направил?
• Държа сметка (на някого). — Искам обяснения, отговорност.
• Имам/нямам сметка. — Изгодно ми е/не ми е изгодно.
• Търся сметка (от някого). — Искам обяснение, отговорност.
• Сметка без кръчмар. — Разг. План без мнението на този, от когото зависи осъществяването му.