разчет

Речник на българския език

разчѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Предварително съставен план за изразходване; сметка.

Грешни изписвания (1)

  • ръзчет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-чет
непълен член раз-че-та
пълен член раз-че-тът
мн.ч. раз-че-ти
членувано раз-че-ти-те
бройна форма раз-че-та
звателна форма