разчета

Речник на българския език

1. разчета̀ преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

разчетеш, мин. св. разчетох, мин. прич. разчел, св.вж. [[разчитам 1, 2_ .

Грешни изписвания (7)

  • разчетъ
  • разчита
  • разчитъ
  • ръзчета
  • ръзчетъ
  • ръзчита
  • ръзчитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-че-та раз-че-тем
2 лице раз-че-теш раз-че-те-те
3 лице раз-че-те раз-че-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-че-тох раз-че-тох-ме
2 лице раз-че-те раз-че-тох-те
3 лице раз-че-те раз-че-то-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-че-тях раз-че-тях-ме
2 лице раз-че-те-ше раз-че-тях-те
3 лице раз-че-те-ше раз-че-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчел съм разчела съм разчело съм разчели сме
2 лице разчел си разчела си разчело си разчели сте
3 лице разчел е разчела е разчело е разчели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разчел бях разчела бях разчело бяхме разчели
2 лице беше разчел беше разчела беше разчело бяхте разчели
3 лице беше разчел беше разчела беше разчело бяха разчели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разчета ще разчетем
2 лице ще разчетеш ще разчетете
3 лице ще разчете ще разчетат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разчел ще съм разчела ще съм разчело ще сме разчели
2 лице ще си разчел ще си разчела ще си разчело ще сте разчели
3 лице ще е разчел ще е разчела ще е разчело ще са разчели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разчета щяхме да разчетем
2 лице щеше да разчетеш щяхте да разчетете
3 лице щеше да разчете щяха да разчетат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разчел щях да съм разчела щях да съм разчело щяхме да сме разчели
2 лице щеше да си разчел щеше да си разчела щеше да си разчело щяхте да сте разчели
3 лице щеше да е разчел щеше да е разчела щеше да е разчело щяха да са разчели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчетял съм разчетяла съм разчетяло съм разчетели сме
2 лице разчетял си разчетяла си разчетяло си разчетели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчел съм разчела съм разчело съм разчели сме
2 лице разчел си разчела си разчело си разчели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разчел била съм разчела било съм разчело били сме разчели
2 лице бил си разчел била си разчела било си разчело били сте разчели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разчета щяла съм да разчета щяло съм да разчета щели сме да разчетем
2 лице щял си да разчетеш щяла си да разчетеш щяло си да разчетеш щели сте да разчетете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разчел щяла съм да съм разчела щяло съм да съм разчело щели сме да сме разчели
2 лице щял си да си разчел щяла си да си разчела щяло си да си разчело щели сте да сте разчели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разчел бих разчела бих разчело бихме разчели
2 лице би разчел би разчела би разчело бихте разчели
3 лице би разчел би разчела би разчело биха разчели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-че-ти раз-че-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-че-тен
непълен член раз-че-те-ния
пълен член раз-че-те-ни-ят
женски род раз-че-те-на
членувано раз-че-те-на-та
среден род раз-че-те-но
членувано раз-че-те-но-то
множествено число раз-че-те-ни
членувано раз-че-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-чел
непълен член раз-че-лия
пълен член раз-че-ли-ят
женски род раз-че-ла
членувано раз-че-ла-та
среден род раз-че-ло
членувано раз-че-ло-то
множествено число раз-че-ли
членувано раз-че-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-че-тял
женски род раз-че-тя-ла
среден род раз-че-тя-ло
множествено число раз-че-те-ли

2. разчета — ед. ч. непълен член

разчета е производна форма на разчет (ед. ч. непълен член).

3. разчета — бройна форма

разчета е производна форма на разчет (бройна форма).