разчетен

Речник на българския език

1. разчѐтен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разчетин
  • ръзчетен
  • ръзчетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-че-тен
непълен член раз-че-те-ния
пълен член раз-че-те-ни-ят
ж. р. раз-че-те-на
членувано раз-че-те-на-та
ср. р. раз-че-те-но
членувано раз-че-те-но-то
мн. ч. раз-че-те-ни
членувано раз-че-те-ни-те

2. разчѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разчетин
  • ръзчетен
  • ръзчетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-че-тен
непълен член раз-чет-ния
пълен член раз-чет-ни-ят
ж. р. раз-чет-на
членувано раз-чет-на-та
ср. р. раз-чет-но
членувано раз-чет-но-то
мн. ч. раз-чет-ни
членувано раз-чет-ни-те

3. разчетен — мин. страд. прич. м. р.

разчетен е производна форма на разчета (мин. страд. прич. м. р.).