пресмятане

Речник на българския език

пресмя̀тане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • пресмятани
  • пресмятъне
  • пресмятъни
  • присмятане
  • присмятани
  • присмятъне
  • присмятъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-мя-та-не
членувано прес-мя-та-не-то
мн.ч. прес-мя-та-ния
членувано прес-мя-та-ни-я-та