кроеж

Речник на българския език

кроѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кроѐжи, (два) кроѐжа, м.
1. Само ед. Кроене.
2. Прен. Обикн. мн. Замисъл, план, често нечисти.

Грешни изписвания (2)

  • кроеш
  • круеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кро-еж
непълен член кро-е-жа
пълен член кро-е-жът
мн.ч. кро-е-жи
членувано кро-е-жи-те
бройна форма кро-е-жа
звателна форма