помисъл

Речник на българския език

по̀мисъл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. по̀мисли, м. Мисъл, намерение. Лоши помисли.

Грешни изписвания (3)

  • помесал
  • помесъл
  • помисал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ми-съл
непълен член по-ми-съ-ла
пълен член по-ми-съ-лът
мн.ч. по-мис-ли
членувано по-мис-ли-те
бройна форма по-ми-съ-ла
звателна форма