калкулация

Речник на българския език

калкула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. калкула̀ции, ж.
1. Само ед. Изчисляване себестойността на изделие или на извършена работа. Правя калкулация.
2. Сметка, документ с такива изчисления.

Грешни изписвания (23)

  • калколацеа
  • калколацеъ
  • калколацея
  • калколациа
  • калколациъ
  • калколация
  • калкулацеа
  • калкулацеъ
  • калкулацея
  • калкулациа
  • калкулациъ
  • кълколацеа
  • кълколацеъ
  • кълколацея
  • кълколациа
  • кълколациъ
  • кълколация
  • кълкулацеа
  • кълкулацеъ
  • кълкулацея
  • кълкулациа
  • кълкулациъ
  • кълкулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-ку-ла-ция
членувано кал-ку-ла-ци-я-та
мн.ч. кал-ку-ла-ции
членувано кал-ку-ла-ци-и-те
звателна форма