номер

мн. номера̀, (два) но̀мера, м.
1. Поредно число на предмет, което означава мястото му в редица еднородни предмети. Апартамент номер 5. Регистрационен номер на автомобила.
2. Размер, големина на предмети — облекло, дрехи и др. Обувки 38 номер.
3. Самостоятелно изпълнявана част от представление, спектакъл и др. Най-интересният номер е номерът на акробатите.
4. Прен. Разг. Хитро замислена постъпка, подигравка или шега. Решиха да му направят номер.
5. Табела или лист, на който е записано поредно число. Номерът е паднал някъде. Дайте ми номер за лекаря.
• Отбивам номера. — Разг. Извършвам нещо формално.
• Скроявам номер. — Разг. Съзнателно устройвам лоша шега на някого.
същ. умал. но̀мерче, мн. но̀мерчета и номерца̀ (в 1, 4 и 5 знач.).