номер

Речник на българския език

но̀мер съществително име, мъжки род (тип 22) редактиране

Значение

мн. номера̀, (два) но̀мера, м.
1. Поредно число на предмет, което означава мястото му в редица еднородни предмети. Апартамент номер 5. Регистрационен номер на автомобила.
2. Размер, големина на предмети — облекло, дрехи и др. Обувки 38 номер.
3. Самостоятелно изпълнявана част от представление, спектакъл и др. Най-интересният номер е номерът на акробатите.
4. Прен. Разг. Хитро замислена постъпка, подигравка или шега. Решиха да му направят номер.
5. Табела или лист, на който е записано поредно число. Номерът е паднал някъде. Дайте ми номер за лекаря.
Отбивам номера.Разг. Извършвам нещо формално.
Скроявам номер.Разг. Съзнателно устройвам лоша шега на някого.
същ. умал. но̀мерче, мн. но̀мерчета и номерца̀ (в 1, 4 и 5 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • номир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-мер
непълен член но-ме-ра
пълен член но-ме-рът
мн.ч. но-ме-ра
членувано но-ме-ра-та
бройна форма но-ме-ра
звателна форма