фокус

Речник на българския език

фо̀кус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фо̀куси, (два) фо̀куса, м.
1. Спец. Във физиката — пресечна точка на сноп пречупени светлинни или топлинни лъчи.
2. Разположение на лупите, при което разглежданият с помощта на оптически прибор предмет се вижда най-ясно, най-отчетливо. Апаратът не е на фокус.
3. Прен. Център, средоточие.



мн. фо̀куси, (два) фо̀куса, м.
1. Ловък трик, номер, при който се прави нещо необяснимо, нерационално, някакво чудо пред очите на зрителите, като се разчита на бързина на движенията, действията. Интересен фокус.
2. Прен. Пренебр. Хитруване, измама, машинация. Стига с тези фокуси.

Грешни изписвания (1)

  • фокос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фо-кус
непълен член фо-ку-са
пълен член фо-ку-сът
мн.ч. фо-ку-си
членувано фо-ку-си-те
бройна форма фо-ку-са
звателна форма