фактор

Речник на българския език

фа̀ктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

фа̀ктори, (два) фа̀ктора, м.
1. Основно обстоятелство, причина, движеща сила на процес или явление; условие. Необходим фактор. Факторът време.
2. Прен. Човек, който заема отговорна длъжност, от когото зависят много неща. В своята област той е фактор.
Рисков фактор. — Съвкупност от предпоставки, които създават опасност, несигурност в дадено начинание.

Грешни изписвания (1)

  • фактур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фак-тор
непълен член фак-то-ра
пълен член фак-то-рът
мн.ч. фак-то-ри
членувано фак-то-ри-те
бройна форма фак-то-ра
звателна форма