авторитѐтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
авторитѐтна, авторитѐтно, мн. авторитѐтни, прил.
1. Който има авторитет.
2. Който заслужава доверие. Авторитетно мнение. Авторитетен вид.
3. Който не допуска възражение. Авторитетен тон.
1. Който има авторитет.
2. Който заслужава доверие. Авторитетно мнение. Авторитетен вид.
3. Който не допуска възражение. Авторитетен тон.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- авторететен
- авторететин
- авторитетин
- автурететен
- автурететин
- автуритетен
- автуритетин
- афторететен
- афторететин
- афторитетен
- афторитетин
- афтурететен
- афтурететин
- афтуритетен
- афтуритетин
- ъвторететен
- ъвторететин
- ъвторитетен
- ъвторитетин
- ъвтурететен
- ъвтурететин
- ъвтуритетен
- ъвтуритетин
- ъфторететен
- ъфторететин
- ъфторитетен
- ъфторитетин
- ъфтурететен
- ъфтурететин
- ъфтуритетен
- ъфтуритетин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ав-то-ри-те-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ав-то-ри-тет-ния | ||
| пълен член | ав-то-ри-тет-ни-ят | ||
| ж. р. | ав-то-ри-тет-на | ||
| членувано | ав-то-ри-тет-на-та | ||
| ср. р. | ав-то-ри-тет-но | ||
| членувано | ав-то-ри-тет-но-то | ||
| мн. ч. | ав-то-ри-тет-ни | ||
| членувано | ав-то-ри-тет-ни-те | ||