добре

нареч.
1. В съответствие с някакви изисквания, норми; както трябва. Помисли добре! Добре подготвен студент.
2. Правилно, точно. Разбра ли добре урока?
3. В положителна посока, предполагаща положителни последици. Работите не вървят (на) добре.
4. В добро физическо и емоционално състояние. Добре съм.
5. Препоръчително, желателно. Добре е да се отбиеш там.
6. Напълно достатъчно, значително. Там добре плащат.
7. Част. Разг. Съгласен съм; да. Добре, ще дойда и аз.
8. Само в сравнителна степен: по-добре — за предпочитане. По-добре да не говорим за това.
9. Само в сравнителна степен: по-добре — по-точно, по-право. Той се протегна на гръб, за да почива, или по-добре, да работи с ума си. (Ив. Вазов)
• Добре дошъл! — Добре заварил! — Разг. Размяна на поздрави между домакин и гостите му.
• Добре дошъл съм. — Радват ми се като гост.
• Идва ми/дойде ми добре. — Разг. Получавам нещо в момента, в който ми е необходимо, тъкмо навреме.
• Намирам за добре. — Намирам, смятам за правилно.
• Не съм добре. 1. — Разг. Не се чувствам добре.
2. Разг. Ирон. Побъркан съм, смахнат съм.