хубаво

Речник на българския език

1. ху̀баво — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Приятно. Много ми е хубаво в тази къща.
2. Добре. Хубаво сте се наредили — и работа имате, и къща си купихте.
3. Много, доста. Хубаво ще те набия, да запомниш.
нареч. умал. ху̀бавичко.

Грешни изписвания (3)

  • хубаву
  • хубъво
  • хубъву

2. хубаво — ср. р.

хубаво е производна форма на хубав (ср. р.).

Връзки