става

Речник на българския език

1. ста̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ста̀ви, ж.
1. Подвижна връзка между костите на живите същества. Колянна става.
2. Свързващо приспособление в машини, музикални инструменти и др., което позволява движение.
прил. ста̀вен, ста̀вна, ста̀вно, мн. ста̀вни. Ставен ревматизъм.

Грешни изписвания (1)

  • ставъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ва
членувано ста-ва-та
мн.ч. ста-ви
членувано ста-ви-те
звателна форма

2. става — сег. вр., 3 л., ед. ч.

става е производна форма на ставам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. става — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

става е производна форма на ставам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. става — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

става е производна форма на ставам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).