плод

Речник на българския език

плод съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

плодъ̀т, плода̀, мн. плодовѐ, (два) пло̀да, м.
1. Част от растение, в която се развиват семената. Орехов плод.
2. Част от растение (преди всичко от дърво), която се използва като храна. За десерт има плодове.
3. Зародиш на човек или животно. Плодът се развива нормално в майчината утроба.
4. Прен. Резултат от нещо, следствие. Тази книга е плод на общите ни усилия.
Забранен плод. — Нещо забранено или недостъпно, което силно привлича.

Грешни изписвания (1)

  • плот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плод
непълен член пло-да
пълен член пло-дът
мн.ч. пло-до-ве
членувано пло-до-ве-те
бройна форма пло-да
звателна форма