съединяване

Речник на българския език

съединя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • саеденяване
  • саеденявъне
  • саединяване
  • саединявъне
  • саиденяване
  • саиденявъне
  • саидиняване
  • саидинявъне
  • съеденяване
  • съеденявъне
  • съединявъне
  • съиденяване
  • съиденявъне
  • съидиняване
  • съидинявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-е-ди-ня-ва-не
членувано съ-е-ди-ня-ва-не-то
мн.ч. съ-е-ди-ня-ва-ния
членувано съ-е-ди-ня-ва-ни-я-та