учредяване

Речник на българския език

учредя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • очредяване
  • очредявъне
  • очридяване
  • очридявъне
  • учредявъне
  • учридяване
  • учридявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уч-ре-дя-ва-не
членувано уч-ре-дя-ва-не-то
мн.ч. уч-ре-дя-ва-ния
членувано уч-ре-дя-ва-ни-я-та