назначаване

Речник на българския език

назнача̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • назначавани
  • назначавъне
  • назначавъни
  • назнъчаване
  • назнъчавани
  • назнъчавъне
  • назнъчавъни
  • нъзначаване
  • нъзначавани
  • нъзначавъне
  • нъзначавъни
  • нъзнъчаване
  • нъзнъчавани
  • нъзнъчавъне
  • нъзнъчавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наз-на-ча-ва-не
членувано наз-на-ча-ва-не-то
мн.ч. наз-на-ча-ва-ния
членувано наз-на-ча-ва-ни-я-та