задоволително

Речник на българския език

1. задоволѝтелно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • задоволителну
  • задоволитилно
  • задоволитилну
  • задовулително
  • задовулителну
  • задовулитилно
  • задовулитилну
  • задуволително
  • задуволителну
  • задуволитилно
  • задуволитилну
  • задувулително
  • задувулителну
  • задувулитилно
  • задувулитилну
  • зъдоволително
  • зъдоволителну
  • зъдоволитилно
  • зъдоволитилну
  • зъдовулително
  • зъдовулителну
  • зъдовулитилно
  • зъдовулитилну
  • зъдуволително
  • зъдуволителну
  • зъдуволитилно
  • зъдуволитилну
  • зъдувулително
  • зъдувулителну
  • зъдувулитилно
  • зъдувулитилну

2. задоволително — ср. р.

задоволително е производна форма на задоволителен (ср. р.).