убедителен

Речник на българския език

убедѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

убедѝтелна, убедѝтелно, мн. убедѝтелни, прил. Който е в състояние да убеждава, да доказва. Убедителен отговор. Убедителен глас. Убедителни думи.
нареч. убедѝтелно.
същ. убедѝтелност, убедителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • обедителен
  • обедителин
  • обедитилен
  • обедитилин
  • обидителен
  • обидителин
  • обидитилен
  • обидитилин
  • убедителин
  • убедитилен
  • убедитилин
  • убидителен
  • убидителин
  • убидитилен
  • убидитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. убе-ди-те-лен
непълен член убе-ди-тел-ния
пълен член убе-ди-тел-ни-ят
ж. р. убе-ди-тел-на
членувано убе-ди-тел-на-та
ср. р. убе-ди-тел-но
членувано убе-ди-тел-но-то
мн. ч. убе-ди-тел-ни
членувано убе-ди-тел-ни-те