завладяващ

Речник на българския език

1. завладя̀ващ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

завладя̀ваща, завладя̀ващо, мн. завладя̀ващи, прил. Който увлича, покорява. Завладяващ глас. Завладяваща игра.
нареч. завладя̀ващо.

Грешни изписвания (7)

  • завладявъщ
  • завлъдяващ
  • завлъдявъщ
  • зъвладяващ
  • зъвладявъщ
  • зъвлъдяващ
  • зъвлъдявъщ

2. завладяващ — сег. деят. прич. м. р.

завладяващ е производна форма на завладявам (сег. деят. прич. м. р.).