състоя̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
състоя̀телна, състоя̀телно, мн. състоя̀телни, прил.
1. Който има богатство; заможен, богат. Състоятелен господин.
2. Доказан, обоснован. Състоятелни обвинения.
същ. състоя̀телност, състоятелността̀, ж.
1. Който има богатство; заможен, богат. Състоятелен господин.
2. Доказан, обоснован. Състоятелни обвинения.
същ. състоя̀телност, състоятелността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- састоятелен
- састоятелин
- састоятилен
- састоятилин
- састуятелен
- састуятелин
- састуятилен
- састуятилин
- състоятелин
- състоятилен
- състоятилин
- състуятелен
- състуятелин
- състуятилен
- състуятилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | със-то-я-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | със-то-я-тел-ния | ||
| пълен член | със-то-я-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | със-то-я-тел-на | ||
| членувано | със-то-я-тел-на-та | ||
| ср. р. | със-то-я-тел-но | ||
| членувано | със-то-я-тел-но-то | ||
| мн. ч. | със-то-я-тел-ни | ||
| членувано | със-то-я-тел-ни-те | ||