положѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
положѝтелна, положѝтелно, мн. положѝтелни, прил.
1. Който потвърждава, изразява съгласие; утвърдителен. Положителна оценка на проекта.
2. Който заслужава одобрение; полезен, добър. Положителна постъпка.
3. Който е сигурен, несъмнен. Положителни сведения.
4. Спец. Който е по-голям от нула. Положително число.
5. За оценка — различна от минималната (в България — от двойка).
същ. положѝтелност, положителността̀, ж. (в 3 знач.).
1. Който потвърждава, изразява съгласие; утвърдителен. Положителна оценка на проекта.
2. Който заслужава одобрение; полезен, добър. Положителна постъпка.
3. Който е сигурен, несъмнен. Положителни сведения.
4. Спец. Който е по-голям от нула. Положително число.
5. За оценка — различна от минималната (в България — от двойка).
същ. положѝтелност, положителността̀, ж. (в 3 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (15)
- положителин
- положитилен
- положитилин
- полужителен
- полужителин
- полужитилен
- полужитилин
- пуложителен
- пуложителин
- пуложитилен
- пуложитилин
- пулужителен
- пулужителин
- пулужитилен
- пулужитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | по-ло-жи-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | по-ло-жи-тел-ния | ||
| пълен член | по-ло-жи-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | по-ло-жи-тел-на | ||
| членувано | по-ло-жи-тел-на-та | ||
| ср. р. | по-ло-жи-тел-но | ||
| членувано | по-ло-жи-тел-но-то | ||
| мн. ч. | по-ло-жи-тел-ни | ||
| членувано | по-ло-жи-тел-ни-те | ||