неоспорим

Речник на българския език

неоспорѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неоспорѝма, неоспорѝмо, мн. неоспорѝми, прил. Който не може да бъде оспорен. Неоспорима победа.
същ. неоспорѝмост, неоспоримостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • неоспурим
  • неуспорим
  • неуспурим
  • ниоспорим
  • ниоспурим
  • ниуспорим
  • ниуспурим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ос-по-рим
непълен член не-ос-по-ри-мия
пълен член не-ос-по-ри-ми-ят
ж. р. не-ос-по-ри-ма
членувано не-ос-по-ри-ма-та
ср. р. не-ос-по-ри-мо
членувано не-ос-по-ри-мо-то
мн. ч. не-ос-по-ри-ми
членувано не-ос-по-ри-ми-те