очевиден

Речник на българския език

очевѝден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

очевѝдна, очевѝдно, мн. очевѝдни, прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък.

Грешни изписвания (7)

  • очевидин
  • очивиден
  • очивидин
  • учевиден
  • учевидин
  • учивиден
  • учивидин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оче-ви-ден
непълен член оче-вид-ния
пълен член оче-вид-ни-ят
ж. р. оче-вид-на
членувано оче-вид-на-та
ср. р. оче-вид-но
членувано оче-вид-но-то
мн. ч. оче-вид-ни
членувано оче-вид-ни-те