видим

Речник на българския език

1. вѝдим прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вѝдима, вѝдимо, мн. вѝдими, прил.
1. Който се вижда или може да се види. От видимата страна на Луната.
2. Явен, очевиден. С видима тревога.
същ. вѝдимост, видимостта̀, ж. (в 1 знач.). Оттук няма никаква видимост.

Грешни изписвания (1)

  • видем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ви-дим
непълен член ви-ди-мия
пълен член ви-ди-ми-ят
ж. р. ви-ди-ма
членувано ви-ди-ма-та
ср. р. ви-ди-мо
членувано ви-ди-мо-то
мн. ч. ви-ди-ми
членувано ви-ди-ми-те

2. видим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

видим е производна форма на видя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).