фрапантен

Речник на българския език

фрапа̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

фрапа̀нтна, фрапа̀нтно, мн. фрапа̀нтни, прил. Който фрапира; поразителен. Фрапантно облекло. Фрапантни думи.
нареч. фрапа̀нтно.
същ. фрапа̀нтност, фрапантността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • фрапантин
  • фръпантен
  • фръпантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фра-пан-тен
непълен член фра-пан-т-ния
пълен член фра-пан-т-ни-ят
ж. р. фра-пан-т-на
членувано фра-пан-т-на-та
ср. р. фра-пан-т-но
членувано фра-пан-т-но-то
мн. ч. фра-пан-т-ни
членувано фра-пан-т-ни-те