екстравага̀нтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
екстравага̀нтна, екстравага̀нтно, мн. екстравага̀нтни, прил. Обикн. за облекло — който се разминава с общоприетото; твърде особен, странен, необичаен, причудлив. Екстравагантна рокля. Екстравагантна личност.
същ. екстравага̀нтност, екстравагантността̀, ж.
същ. екстравага̀нтност, екстравагантността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- екстравагантин
- екстравъгантен
- екстравъгантин
- екстръвагантен
- екстръвагантин
- екстръвъгантен
- екстръвъгантин
- икстравагантен
- икстравагантин
- икстравъгантен
- икстравъгантин
- икстръвагантен
- икстръвагантин
- икстръвъгантен
- икстръвъгантин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ек-с-т-ра-ва-ган-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ек-с-т-ра-ва-ган-т-ния | ||
| пълен член | ек-с-т-ра-ва-ган-т-ни-ят | ||
| ж. р. | ек-с-т-ра-ва-ган-т-на | ||
| членувано | ек-с-т-ра-ва-ган-т-на-та | ||
| ср. р. | ек-с-т-ра-ва-ган-т-но | ||
| членувано | ек-с-т-ра-ва-ган-т-но-то | ||
| мн. ч. | ек-с-т-ра-ва-ган-т-ни | ||
| членувано | ек-с-т-ра-ва-ган-т-ни-те | ||