елегантен

Речник на българския език

елега̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

елега̀нтна, елега̀нтно, мн. елега̀нтни, прил. Изискан, изящен, фин. Елегантна жена. Елегантни обувки. Елегантни движения на ръцете. Елегантен салон.
нареч. елега̀нтно. Облича се елегантно.
същ. елега̀нтност, елегантността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • елегантин
  • елигантен
  • елигантин
  • илегантен
  • илегантин
  • илигантен
  • илигантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. еле-ган-тен
непълен член еле-ган-т-ния
пълен член еле-ган-т-ни-ят
ж. р. еле-ган-т-на
членувано еле-ган-т-на-та
ср. р. еле-ган-т-но
членувано еле-ган-т-но-то
мн. ч. еле-ган-т-ни
членувано еле-ган-т-ни-те