екстра

Речник на българския език

1. ѐкстра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • екстръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-т-ра
членувано ек-с-т-ра-та
мн.ч. ек-с-т-ри
членувано ек-с-т-ри-те
звателна форма

2. ѐкстра наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • екстръ

3. ѐкстра некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

1. Разг. Като прил., неизм. Висококачествен, отличен, превъзходен. Екстра стока. Екстра човек.
2. Разг. Като нареч. Отлично, много добре. Как си? — Екстра съм!
3. Като същ., мн. ѐкстри, ж. Принадлежност към стока, която не се включва в цената, а трябва отделно да се плати. Продават колите с различни екстри.
Екстра качество.Спец. За търговска стока — най-високото по степен качество. Тия домати са екстра качество.
Екстра категория.Спец. За обществено заведение (ресторант, хотел и др.) — най-висока по степен категория. Ресторантът е екстра категория.

Грешни изписвания (1)

  • екстръ