шик

Речник на българския език

1. шик — съществително име, мъжки род (тип 40a)

Значение

шѝкът, шѝка, само ед., м. Проява на вкус; елегантност, изящество. Видим шик.
прил. неизм. шик.
нареч. шик. Проявата му не е шик.

Синоними

(нар.) изящно, елегантно, гиздаво, с вкус
(нар.) биещ на очи, моден, елегантен
(нар.) екстра
(нар.) луксозен, първокласен
(нар.) скъп
(нар.) изисканост, изящество, елегантност
(нар.) финес
(нар.) екстравагантен
(нар.) изискан, изящен
(нар.) отличен, превъзходен
(нар.) спретнат, стегнат, светски
(нар.) чудесен, великолепен, фин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		шик
	непълен член	ши-ка
	пълен член	ши-кът
мн.ч.		—
мн.ч.	членувано	—
бройна форма		—
звателна форма		—

2. шик — наречие (тип 188)

Значение

шѝкът, шѝка, само ед., м. Проява на вкус; елегантност, изящество. Видим шик.
прил. неизм. шик.
нареч. шик. Проявата му не е шик.

Връзки

Вход