фин

Речник на българския език

фин прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

фѝна, фѝно, мн. фѝни, прил. Нежен, изящен, изтънчен, деликатен. Фина бродерия. Фин човек. Фина душа.

Фина механика. Спец. Индустрия, която се занимава с изработката на дребни метални предмети и сложни механизми като часовници, измервателни прибори и др.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фин
непълен член фи-ния
пълен член фи-ни-ят
ж. р. фи-на
членувано фи-на-та
ср. р. фи-но
членувано фи-но-то
мн. ч. фи-ни
членувано фи-ни-те