фин — прилагателно име (тип 76)
Значение
фѝна, фѝно, мн. фѝни, прил. Нежен, изящен, изтънчен, деликатен. Фина бродерия. Фин човек. Фина душа.
Фина механика. Спец. Индустрия, която се занимава с изработката на дребни метални предмети и сложни механизми като часовници, измервателни прибори и др.
Фина механика. Спец. Индустрия, която се занимава с изработката на дребни метални предмети и сложни механизми като часовници, измервателни прибори и др.